Община Раднево

      Устроени сме така, че почти винаги живеем изпълнени с противоречиви мисли и чувства – какво да се прави – хората сме такива по природа. По най-различни въпроси – от тривиалните до базисните, определящи цели житейски периоди. Но стане ли дума за Нончо Воденичаров сякаш вътрешните съмнения, терзания и тревоги изчезват за да отстъпят място на нещо радостно и красиво. Тогава почваме да боравим с чистите категории на естетиката – възвишено, красиво, прекрасно. Такъв беше/е той за нас – носител на изначалната, първична и аксиоматична радост – радостта от живота, от това че ни има. За миг сякаш ставаме деца, изпълнени с весело безгрижие, държейки в ръцете си единствено светли перспективи. В годините, през които той беше/е с нас, приказката стана реалност, а всички ние – герои в нея. С лъчезарната синева в погледа си, мекия кадифен глас и загадъчната си полуусмивка, Нончо изпълни със съдържание образа на Човека и Кмета, от когото всеки един от нас се нуждаеше. В трудните моменти беше неотлъчно с нашите души, а в радостните се веселеше и заради нас. Прекосил като комета мрака на житейския небосвод, той го осветли с примера си на човек, живеещ просто, по човешки, показвайки едно човешко лице – със съмненията си, страданията си, радостите и успехите. Той изживяваше всеки миг като за три, живееше за всеки един от нас и прекоси живота бързо сякаш да ни покаже, че мимолетността е характеристика на щастието, че трябва да се наслаждаваме и радваме на всеки миг. Днес 6 ноември 2014 г. нашият приятел и кмет щеше да е на 59 години. Разностранността на личността му намери отражение в различни дейности – спорт, култура, образование, социални, в ползотворната му работа като кмет… И едновременно с това песента беше негов неизменен спътник. Пееше за приятелството, раздялата, достойнството, любовта, за всеки един от нас. Остави ни не само спомен, остави ни най-важното – НАДЕЖДАТА, че прекрасното все пак ще победи.
      Един живот неизживян, една недоизпята песен ТУК, за да продължи тя да звучи от един друг по-добър свят – неговият, а защо не и нашият свят, светът такъв, какъвто е само в мечтите ни. “Приятелството всичко означава, без него беден си на този свят. Приятелят в нужда се познава, намериш ли го значи си богат”. Нончовия свят- светът на приятелите!